Кодирано любовно
Дали не съм загубена,
несподелено влюбена,
недоверчиво гледаща,
от истините бягаща,
за другите затворена,
от думи неотронени?
И същите редяща,
пред тебе стояща,
не искам крещяща,
любов родена рушаща?
Невъзможно желаеща,
за друго нехаеща,
не искам ли влюбено-пееща,
целувка опияняваща?
В нас -
бутилки празни,
прахчета разни,
чинии мазни,
а искам погледи важни...
такава изискваща,
от всеки всичко изтискваща,
мърляво-дълбокомислеща,
в сивотата подтискаща,
не искам ли учестено дишаща,
ръце в чужди да вплета чувстваща?
Длани да слея,
да проумея,
обич - не прося,
устни да вкуся,
с един единствен зов -
искам любов!
20.09.2008г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангелина Кънчева Все права защищены
