Кодирано с лъжи
Заключихме си устните със шифри.
Превърнахме целувките във обир.
Забравихме числата им. От липси.
Разменяхме вината като хоби -
растяща ежедневно и натрапчиво,
в очакване на нещо да се случи.
А дозата мълчание във хапчето
преглътнахме, преди да го разчупим.
Изпратихме последната си близост
до изхода и многото му стълби,
и миналото бутна я да слиза
със поглед, замъглен от тежки сълзи.
А днешното, кодирано с лъжи,
затворено във сейфове от грешки,
ни гледа с полудяващи очи.
Големи. Беззенични. Нечовешки.
Превърнахме целувките във обир.
Забравихме числата им. От липси.
Разменяхме вината като хоби -
растяща ежедневно и натрапчиво,
в очакване на нещо да се случи.
А дозата мълчание във хапчето
преглътнахме, преди да го разчупим.
Изпратихме последната си близост
до изхода и многото му стълби,
и миналото бутна я да слиза
със поглед, замъглен от тежки сълзи.
А днешното, кодирано с лъжи,
затворено във сейфове от грешки,
ни гледа с полудяващи очи.
Големи. Беззенични. Нечовешки.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
