17 авг. 2010 г., 21:25

Което младостта не може

1.2K 0 2

Което младостта не може

Ти знаеш как е трудно да заспивам,
ти знаеш как очите ми са бдящи
и въпреки това откриваш
тъгата ми, в гърдите спяща,
и тихо я целуваш да сънува,
и леко я отвиваш – да изстине.
Ти знаеш, че когато се събуждам,
в очите се протяга твойто име
и в устните беззвучно разцъфтява,
разлита ме, когато ме прегърнеш.
Ти знаеш. Как е трудно да забравя,
че млади сме за общо бъдеще…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Славчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса. Поздравления, прекрасен стих.

    "Ти знаеш, че когато се събуждам,
    в очите се протяга твойто име"

    !!!
  • Безсъние...красиво и очакващо
    от всеки ъгъл да изскочи приказка
    от тези за ламята и юнака,
    на бял кон галопиращ в твойте мисли...

    Лека нощ!Определено ще те чета.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...