27 июн. 2007 г., 09:29

Кога?

986 0 9

Кога?

 

Вчера бях нечовешки обичана,

вчера спях в своя кралски палат.

Вчера бях... вчера бях неотричана.

Днес се влача с духа си сакат...

 

Вчера свърши и днес се роди,

но е болно сърцето на пумпала.

Разтопени заспиват гърди

с мисъл стара случайно подухнала...

 

Утре всичко ще бъде забравено

в многоцветна заря от следи,

ще заглъхне изпито-изстрадано

и ще легне до свойто „преди”...

 

Вчера бях нечовешки обичана...

Днес съм сляпа и глуха немея...

Утре в страх ще изчезна отричана...

А кога, боже мой, ще живея?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Понякога като се изгубиш можеш да намериш нещо неочаквано и много по-хубаво Лошото е, че аз сама за себе си понякога имам усещането, че живея в периферията на собствения си живот, а това е страшно неприятно усещане. Именно това съм имала предвид с "кога ще живея"
  • Губи си се,няма нищо лошо,но и знай,съзнавай,че Ти се губиш,приеми това и не избързвай,не отивай в бъдещето с "kога ще живея?"-остани с чувството на поражение и се опитай да видиш причината в настоящето,в мига на появата му..откъде идва...Когато се изживява пълно настоящето, мига,няма мисъл за поражение и победа,минало и бъдеше,защото просто няма свободно пространство за тях,за мисъл...
  • Живяла съм и разбира се продължавам да живея заради сега, т.е. настоящето, но понякога имам усещането, че се губя между вчера, днес и утре, особено сега, когато ще кандидатствам и утре е особено важно. Но това са неща, през които всеки минава...
  • а, кога не си живяла
  • Браво!
    Вече съм пристрастена към стиховете ти,отивам да видя другите

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...