27 jun 2007, 9:29

Кога?

  Poesía
984 0 9

Кога?

 

Вчера бях нечовешки обичана,

вчера спях в своя кралски палат.

Вчера бях... вчера бях неотричана.

Днес се влача с духа си сакат...

 

Вчера свърши и днес се роди,

но е болно сърцето на пумпала.

Разтопени заспиват гърди

с мисъл стара случайно подухнала...

 

Утре всичко ще бъде забравено

в многоцветна заря от следи,

ще заглъхне изпито-изстрадано

и ще легне до свойто „преди”...

 

Вчера бях нечовешки обичана...

Днес съм сляпа и глуха немея...

Утре в страх ще изчезна отричана...

А кога, боже мой, ще живея?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Понякога като се изгубиш можеш да намериш нещо неочаквано и много по-хубаво Лошото е, че аз сама за себе си понякога имам усещането, че живея в периферията на собствения си живот, а това е страшно неприятно усещане. Именно това съм имала предвид с "кога ще живея"
  • Губи си се,няма нищо лошо,но и знай,съзнавай,че Ти се губиш,приеми това и не избързвай,не отивай в бъдещето с "kога ще живея?"-остани с чувството на поражение и се опитай да видиш причината в настоящето,в мига на появата му..откъде идва...Когато се изживява пълно настоящето, мига,няма мисъл за поражение и победа,минало и бъдеше,защото просто няма свободно пространство за тях,за мисъл...
  • Живяла съм и разбира се продължавам да живея заради сега, т.е. настоящето, но понякога имам усещането, че се губя между вчера, днес и утре, особено сега, когато ще кандидатствам и утре е особено важно. Но това са неща, през които всеки минава...
  • а, кога не си живяла
  • Браво!
    Вече съм пристрастена към стиховете ти,отивам да видя другите

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...