Когато
Когато след мрака изгрява зора,
на изток се ражда денят.
Когато лъчи докосват уморени зеници
и песни дочувам на пробудени птици,
аз мисля за теб.
Когато след дългия ден, отново
се връщам по познатия път,
понесла своите вечни тревоги
и грижи, които тежат,
аз мисля за теб.
Когато небето намръщено - сиво,
във спор със земята изпраща й гръм
и хладни потоци от дъжд се изливат,
и чукат по моя прозорец отвън,
аз плача за теб.
на изток се ражда денят.
Когато лъчи докосват уморени зеници
и песни дочувам на пробудени птици,
аз мисля за теб.
Когато след дългия ден, отново
се връщам по познатия път,
понесла своите вечни тревоги
и грижи, които тежат,
аз мисля за теб.
Когато небето намръщено - сиво,
във спор със земята изпраща й гръм
и хладни потоци от дъжд се изливат,
и чукат по моя прозорец отвън,
аз плача за теб.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василена Т Все права защищены
