Когато
Когато след мрака изгрява зора,
на изток се ражда денят.
Когато лъчи докосват уморени зеници
и песни дочувам на пробудени птици,
аз мисля за теб.
Когато след дългия ден, отново
се връщам по познатия път,
понесла своите вечни тревоги
и грижи, които тежат,
аз мисля за теб.
Когато небето намръщено - сиво,
във спор със земята изпраща й гръм
и хладни потоци от дъжд се изливат,
и чукат по моя прозорец отвън,
аз плача за теб.
на изток се ражда денят.
Когато лъчи докосват уморени зеници
и песни дочувам на пробудени птици,
аз мисля за теб.
Когато след дългия ден, отново
се връщам по познатия път,
понесла своите вечни тревоги
и грижи, които тежат,
аз мисля за теб.
Когато небето намръщено - сиво,
във спор със земята изпраща й гръм
и хладни потоци от дъжд се изливат,
и чукат по моя прозорец отвън,
аз плача за теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Т Всички права запазени
