Когато
Когато вятърът в косите ми потрепва,
а залезът с изящество се спуска
и устните ми името ти шепнат,
и мислите ми все към теб препускат.
Когато слънцето е някъде на тръгване
и тъжно със земята се сбогува,
тогава идвам пак със дъх на нежност
и споменът във теб за мен изплува.
Когато устните ми пак ти липсват
и търсиш в мрака топлите ми длани,
а шепотът блещукащ на звездите
ти носи моя лик и обичта ми.
Тогава знай, че някъде ме има
и ти живееш в мен като жарава,
за тези мигове, в които съм любима,
бих дала всичко в тебе да останат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евдокия Иванова Все права защищены
