24.08.2010 г., 19:22 ч.

Когато 

  Поезия » Любовна
974 0 4

Когато вятърът в косите ми потрепва,
а залезът с изящество се спуска
и устните ми името ти шепнат,
и мислите ми все към теб препускат.

Когато слънцето е някъде на тръгване
и тъжно със земята се сбогува,
тогава идвам пак със дъх на нежност
и споменът във теб за мен изплува.

Когато устните ми пак ти липсват
и търсиш в мрака топлите ми длани,
а  шепотът блещукащ на звездите
ти носи моя лик и обичта ми.
 
Тогава знай, че някъде ме има
и ти живееш в мен като жарава,
за тези мигове, в които съм любима,
бих дала всичко в тебе да останат.

© Евдокия Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??