11 мая 2012 г., 20:17

Когато 

  Поэзия » Любовная
913 0 8

 

Когато дъждът ожаднее

и тъжен от жажда заспи на перваза,

когато нощта онемее,

решила сънят ти до болка да пази…

 

Когато денят се оголи

от истини, дълго стаявани в ъгъла,

когато две млади тополи

със клони завържат Южняка на възел…

 

Навярно тогава ще мога

пречистена, в твойте очи да се върна.

Но днес крача, тъй, босонога,

за никъде тръгнала, грешно безпътна…

 

Виж, слънцето, кръгла погача,

рисува в косите ми щури усмивки…

 А щом се наметна със здрача,

надежда една пак до мен ще притихне…

© Йорданка Господинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??