Когато
Когато дъждът ожаднее
и тъжен от жажда заспи на перваза,
когато нощта онемее,
решила сънят ти до болка да пази…
Когато денят се оголи
от истини, дълго стаявани в ъгъла,
когато две млади тополи
със клони завържат Южняка на възел…
Навярно тогава ще мога
пречистена, в твойте очи да се върна.
Но днес крача, тъй, босонога,
за никъде тръгнала, грешно безпътна…
Виж, слънцето, кръгла погача,
рисува в косите ми щури усмивки…
А щом се наметна със здрача,
надежда една пак до мен ще притихне…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
