katenikolova (Екатерина Николова)
11 1
10 мая 2012 г., 22:29

Когато 

  Поэзия » Философская
1772 0 6

Когато вярата не ти достига

и общо взето нищо не върви,

сложи най-новата си бяла риза,

стисни със зъби и се усмихни.

Когато любовта ти е фалшива,

без чувства, страсти и с печал,

смени я с нова - истинска и дива,

и себе си раздай неистово. Докрай.

Надеждата когато отънее и някъде

там горе скъса се небесният ù край,

вземи парче от бялата си риза

и новичка надежда си създай.

Самият ти когато си изгубен

и нямат смисъл земните неща,

посей си вяра, напои я с обич,

с надежда я стопли и виж -

все още стават чудеса.

© Екатерина Николова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??