katenikolova (Екатерина Николова)
11 1
May 10, 2012, 10:29 PM

Когато 

  Poetry » Phylosophy
1705 0 6

Когато вярата не ти достига

и общо взето нищо не върви,

сложи най-новата си бяла риза,

стисни със зъби и се усмихни.

Когато любовта ти е фалшива,

без чувства, страсти и с печал,

смени я с нова - истинска и дива,

и себе си раздай неистово. Докрай.

Надеждата когато отънее и някъде

там горе скъса се небесният ù край,

вземи парче от бялата си риза

и новичка надежда си създай.

Самият ти когато си изгубен

и нямат смисъл земните неща,

посей си вяра, напои я с обич,

с надежда я стопли и виж -

все още стават чудеса.

© Екатерина Николова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??