Когато
Когато вярата не ти достига
и общо взето нищо не върви,
сложи най-новата си бяла риза,
стисни със зъби и се усмихни.
Когато любовта ти е фалшива,
без чувства, страсти и с печал,
смени я с нова - истинска и дива,
и себе си раздай неистово. Докрай.
Надеждата когато отънее и някъде
там горе скъса се небесният ù край,
вземи парче от бялата си риза
и новичка надежда си създай.
Самият ти когато си изгубен
и нямат смисъл земните неща,
посей си вяра, напои я с обич,
с надежда я стопли и виж -
все още стават чудеса.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Екатерина Николова Todos los derechos reservados
