katenikolova (Екатерина Николова)
11 1
10 may 2012, 22:29

Когато 

  Poesía » Filosófica
1704 0 6

Когато вярата не ти достига

и общо взето нищо не върви,

сложи най-новата си бяла риза,

стисни със зъби и се усмихни.

Когато любовта ти е фалшива,

без чувства, страсти и с печал,

смени я с нова - истинска и дива,

и себе си раздай неистово. Докрай.

Надеждата когато отънее и някъде

там горе скъса се небесният ù край,

вземи парче от бялата си риза

и новичка надежда си създай.

Самият ти когато си изгубен

и нямат смисъл земните неща,

посей си вяра, напои я с обич,

с надежда я стопли и виж -

все още стават чудеса.

© Екатерина Николова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??