Марина.Йорданова

Аз съм един много щастлив човек, написал немалко тъжни неща. Вярвам в терапевтичното действие на това да напишеш или изкажеш болката си. Както казват: "Споделената мъка е половин мъка, споделеното щастие е двойно щастие". Щастието съм се научила да споделям с хората, болката - с листа и молива.

 

Ако моята истина е поне малко ваша истина - четете, ако сте просто любопитни - четете, ако пък не ви се чете - пожелавам ви да се сблъскате само с много от щастието.

Избранные произведения
15 результатов
За петък сутринта си мислех,
когато ти не ме събуди.
На пръсти, тихичко излезе
и цял ден за едно се чудих:
Дали си ме целунал нежно? ...
  635 
Да се качиш по стълбите на блока
и да се радваш със кого ще поговориш.
Да чакаш дълго пред вратата
и да си спомниш -
няма кой да ти отвори. ...
  519 
***
На улица с плочки износени,
почива ленивото време.
Във сянката дните отминали,
се смеят на хорското бреме.
Животът на слънце препича се, ...
  560 
Дали поетът, никому недраг,
не е умрял от глад и жажда?
Поезия слепците не четат,
а зрящ човек отдавна не се ражда.
Със здраво стиснати очи, ...
  550 
Напука се на пейката гръбнакът,
кутията на пощата - с отворена уста,
върбата в двора плаче все и чака,
часовникът замлъкна от тъга.
На масата, албум със снимки стари, ...
  461 
Предложения
: ??:??