3 мар. 2007 г., 18:18

КОГАТО

758 0 10
Когато ти е болно и тежи
и силна мъка гърлото души,
ела, приятел ще ти бъда аз
и рамото си давам в труден час.
Приятел в радост и в тъга –
надежда искрена сега огря
дома ми. Той чист е, в ръцете ти,
с моите завинаги преплетени.

А повод дойде ли за веселба
и тостове се заредят в нощта,
отпивай бавно и не брой, а пей –
живота в чудна люлка ни люлей.
И знай, че няма на света по–красно
от нашето приятелство прекрасно.
Да съскат бури и да вият урагани,
приятелството ни от тях ни брани.


"Дано... до всяко добро същество,
застане поне още едно!
Тогава, тогава
предвиждам такъв живот,
че само си викам ДАНО!!!"

Нели, Даша и всички които очакват рамо!

26.02.2007год.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...