3.03.2007 г., 18:18

КОГАТО

754 0 10
Когато ти е болно и тежи
и силна мъка гърлото души,
ела, приятел ще ти бъда аз
и рамото си давам в труден час.
Приятел в радост и в тъга –
надежда искрена сега огря
дома ми. Той чист е, в ръцете ти,
с моите завинаги преплетени.

А повод дойде ли за веселба
и тостове се заредят в нощта,
отпивай бавно и не брой, а пей –
живота в чудна люлка ни люлей.
И знай, че няма на света по–красно
от нашето приятелство прекрасно.
Да съскат бури и да вият урагани,
приятелството ни от тях ни брани.


"Дано... до всяко добро същество,
застане поне още едно!
Тогава, тогава
предвиждам такъв живот,
че само си викам ДАНО!!!"

Нели, Даша и всички които очакват рамо!

26.02.2007год.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...