Меричка (Мери Попинз)
718 2544
3.03.2007 г., 18:18 ч.

КОГАТО 

  Поезия
588 0 10
Когато ти е болно и тежи
и силна мъка гърлото души,
ела, приятел ще ти бъда аз
и рамото си давам в труден час.
Приятел в радост и в тъга –
надежда искрена сега огря
дома ми. Той чист е, в ръцете ти,
с моите завинаги преплетени.

А повод дойде ли за веселба
и тостове се заредят в нощта,
отпивай бавно и не брой, а пей –
живота в чудна люлка ни люлей.
И знай, че няма на света по–красно
от нашето приятелство прекрасно.
Да съскат бури и да вият урагани,
приятелството ни от тях ни брани.


"Дано... до всяко добро същество,
застане поне още едно!
Тогава, тогава
предвиждам такъв живот,
че само си викам ДАНО!!!"

Нели, Даша и всички които очакват рамо!

26.02.2007год.

© Мери Попинз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??