Когато някой си отиде от ръцете ти,
остава чувството, че той е още там,
като ампутираните пръсти, които
можеш да помръднеш и обгърнеш
всяка част от малките моменти заедно,
а кожата ти още носи мириса на чуждо тяло,
очите ти все още виждат силуета,
който до преди си милвал с устни,
които няма да целуваш може би завинаги,
особено след фразата „Аз винаги ще бъда там”,
натрапчиво преглътната във неговата
бяло-синя чаша от китайски порецелан, ...