Когато...
Когато някой си отиде от ръцете ти,
остава чувството, че той е още там,
като ампутираните пръсти, които
можеш да помръднеш и обгърнеш
всяка част от малките моменти заедно,
а кожата ти още носи мириса на чуждо тяло,
очите ти все още виждат силуета,
който до преди си милвал с устни,
които няма да целуваш може би завинаги,
особено след фразата „Аз винаги ще бъда там”,
натрапчиво преглътната във неговата
бяло-синя чаша от китайски порецелан,
защото щом някой си отиде от ръцете ти,
косите му се сплитат в теб като въже,
а лицето му стои на огледалото,
кутията с цигари „Боро” е онази същата,
от когато се прегръщахте като деца
зад ъгъла до светофара и валеше,
и дъждът ще има само неговия вкус,
а радиото ще говори с неговия глас
и когато някой си отиде от сърцето ти,
сърцето ти събира всички спомени -
дъха и погледа, и ризите, и черните обувки,
смеха, последния роман на Мураками,
а онази хладна нощ през февруари
завинаги те дебне, за да ти напомня,
че „Аз винаги ще бъда там” е само фраза,
залепнала на пожълтял билет
от филма „Истинска любов”.
Но ние още сме тук, макар и не съвсем...
И.Г. Загреб 2012
© Адриана All rights reserved.
