Когато вечер се прибираш вкъщи,

забравила своята единствена мечта,

прегазваш принципи едни и същи,

завививайки  в мъка твоята съдба!

Когато сутрин се събуждаш рано,

роден отново в непонятна суета,

нима не осъзнаваш тази драма,

пропита със ненужна красота?

Когато дните ти са неродени спомени,

а мъката ти е безмислена ирония,

защо забрави мислите ни незапомнени,

оплетени в безлично нарисувана агония!

Когат се обръщаш бавно,

и тръгваш си сега от мен,

и всичко е така банално,

а всеки ден  така студен!!!

17.10.2006 год.                                                                                                  Фелис