Когато вечер се прибираш вкъщи,
забравила своята единствена мечта,
прегазваш принципи едни и същи,
завививайки в мъка твоята съдба!
Когато сутрин се събуждаш рано,
роден отново в непонятна суета,
нима не осъзнаваш тази драма,
пропита със ненужна красота?
Когато дните ти са неродени спомени,
а мъката ти е безмислена ирония,
защо забрави мислите ни незапомнени,
оплетени в безлично нарисувана агония! ...