2 окт. 2007 г., 14:15

Когато

1.5K 0 35
 

Когато виках "Да", а ти със "Не"-то

ми удряше шамари до безчувственост,

разделях се със своето последно

доверие, превърнато в безжизненост.

Избягах там, където тишината

припомняше ми как се полудява.

И драсках с нокти кърваво луната,

която всеки миг... обезлюдява.

Когато се завърна - като писък

неканен - във душата ми да ровиш,

онази обич беше безприсъствена.

Останало ти бе... да празнословиш.

Тогава бях щастлива, че съм себе си.

Ръцете ти във моите... изстиваха.

За сбогом те погледнах... бе красиво...

Очите ти във моите... умираха!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кремена Стоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...