Oct 2, 2007, 2:15 PM

Когато

  Poetry » Love
1.5K 0 35
 

Когато виках "Да", а ти със "Не"-то

ми удряше шамари до безчувственост,

разделях се със своето последно

доверие, превърнато в безжизненост.

Избягах там, където тишината

припомняше ми как се полудява.

И драсках с нокти кърваво луната,

която всеки миг... обезлюдява.

Когато се завърна - като писък

неканен - във душата ми да ровиш,

онази обич беше безприсъствена.

Останало ти бе... да празнословиш.

Тогава бях щастлива, че съм себе си.

Ръцете ти във моите... изстиваха.

За сбогом те погледнах... бе красиво...

Очите ти във моите... умираха!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кремена Стоева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...