Незабравима (Кремена Стоева) Незабравима (Кремена Стоева)
33 243
Oct 2, 2007, 2:15 PM

Когато

  Poetry » Love
1.5K 0 35
 

Когато виках "Да", а ти със "Не"-то

ми удряше шамари до безчувственост,

разделях се със своето последно

доверие, превърнато в безжизненост.

Избягах там, където тишината

припомняше ми как се полудява.

И драсках с нокти кърваво луната,

която всеки миг... обезлюдява.

Когато се завърна - като писък

неканен - във душата ми да ровиш,

онази обич беше безприсъствена.

Останало ти бе... да празнословиш.

Тогава бях щастлива, че съм себе си.

Ръцете ти във моите... изстиваха.

За сбогом те погледнах... бе красиво...

Очите ти във моите... умираха!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кремена Стоева All rights reserved.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0