4 дек. 2007 г., 11:11

Когато... 

  Поэзия » Философская
981 0 27
Когато потопих се в красотата
на твоята разлистена тъга,
разбрах, че къс е самородно злато.
И знам, че няма, няма то цена.
Когато се заслушах в тишината
на твоето пречистено сърце,
дочух мелодия до болка свята,
която ме понесе на криле...
Когато се загледах в светлината
на твоята пробудена душа,
видях лъчисти багри на дъгата
и, слята с нея, станах по-добра...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Предложения
: ??:??