Когато...
Когато потопих се в красотата
на твоята разлистена тъга,
разбрах, че къс е самородно злато.
И знам, че няма, няма то цена.
Когато се заслушах в тишината
на твоето пречистено сърце,
дочух мелодия до болка свята,
която ме понесе на криле...
Когато се загледах в светлината
на твоята пробудена душа,
видях лъчисти багри на дъгата
и, слята с нея, станах по-добра...
на твоята разлистена тъга,
разбрах, че къс е самородно злато.
И знам, че няма, няма то цена.
Когато се заслушах в тишината
на твоето пречистено сърце,
дочух мелодия до болка свята,
която ме понесе на криле...
Когато се загледах в светлината
на твоята пробудена душа,
видях лъчисти багри на дъгата
и, слята с нея, станах по-добра...
© Вилдан Сефер All rights reserved.
И съм съгласна с Елица Стоянова-стиховете ти могат да се използват за текстове на песни наистина-и аз така мисля!
