4.12.2007 г., 11:11 ч.

Когато... 

  Поезия » Философска
899 0 27
Когато потопих се в красотата
на твоята разлистена тъга,
разбрах, че къс е самородно злато.
И знам, че няма, няма то цена.

Когато се заслушах в тишината
на твоето пречистено сърце,
дочух мелодия до болка свята,
която ме понесе на криле...

Когато се загледах в светлината
на твоята пробудена душа,
видях лъчисти багри на дъгата
и, слята с нея, станах по-добра...

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??