Когато беше тежко да те нямам
Видя ли ме, когато ме разнищи?
Не те обичам. Всъщност аз съм слаба.
Претенции, базирани... на нищо.
Предимството - да мога да забравям...
Видя ли ме? Ребро от твойто тяло.
Най-лявото и близко до сърцето.
Най-нужното за сливане и цялост.
Първичното, което да усетиш.
Видя ли ме? Във райските градини.
Когато ти предложих суетата.
Не знаеше какво е да ме имаш
под тежкия ярем на свободата.
А после?... после беше късно.
Или пък беше много, много рано.
Отивах си. Но винаги се връщах.
Когато беше тежко да те нямам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Тодорова Все права защищены
