darkness_n_silence (Надежда Тодорова) darkness_n_silence (Надежда Тодорова)
10 46
Sep 16, 2009, 9:03 AM

Когато беше тежко да те нямам

  Poetry
1.7K 1 13

Видя ли ме, когато ме разнищи?

Не те обичам. Всъщност аз съм слаба.

Претенции, базирани... на нищо.

Предимството - да мога да забравям...

 

Видя ли ме? Ребро от твойто тяло.

Най-лявото и близко до сърцето.

Най-нужното за сливане и цялост.

Първичното, което да усетиш.

 

Видя ли ме? Във райските градини.

Когато ти предложих суетата.

Не знаеше какво е да ме имаш

под тежкия ярем на свободата.

 

А после?... после беше късно.

Или пък беше много, много рано.

Отивах си. Но винаги се връщах.

Когато беше тежко да те нямам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Тодорова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0