Когато беше тежко да те нямам
Видя ли ме, когато ме разнищи?
Не те обичам. Всъщност аз съм слаба.
Претенции, базирани... на нищо.
Предимството - да мога да забравям...
Видя ли ме? Ребро от твойто тяло.
Най-лявото и близко до сърцето.
Най-нужното за сливане и цялост.
Първичното, което да усетиш.
Видя ли ме? Във райските градини.
Когато ти предложих суетата.
Не знаеше какво е да ме имаш
под тежкия ярем на свободата.
А после?... после беше късно.
Или пък беше много, много рано.
Отивах си. Но винаги се връщах.
Когато беше тежко да те нямам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Тодорова Всички права запазени
