Когато бях мъж
Когато бях мъж, виждах с други очи -
не различавах бархет от коприна,
размеквах се - рядко - от женски сълзи,
от стара любов и от греяно вино.
Наливах си в халбата глътка живот,
(когато не беше сезонът за бира)
и го предизвиквах - "Е, ти си на ход!".
И после - по навик - на екс го изпивах.
Залъгвах се. Както залъгвах и тях,
които пришиваха свои любови
към моята жажда (природна) за грях.
И моят съвсем мъжки страх от окови.
Когато бях мъж, бях обичал. Веднъж.
И Бог е свидетел, че зле ми понесе.
Глупакът е влюбен. Циникът е мъж.
Зад тази преграда животът е лесен.
И тежко пристъпвах по земната гръд
(а някак се чувствах увиснал на косъм...)
Не спирам за дълго - мъжът търси път.
Макар че отдавна не зная какво съм...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Мачикян Все права защищены
Поздрав!
