26 февр. 2010 г., 19:56

Когато бях (трета част)

850 0 1

ОТЧАЯН

 

 

Седя с наведена глава, не знам какво да правя, дали да те забравя,

или да се изправя, да се боря, грешките си да поправя,

грешка беше, че по-рано не го съзнах - обичам те повече от всичко на света,

ако не бях такъв тъпак, вече да съм с теб, прости ми глупостта.

Дали е вече късно, дали загубих те завинаги, чудя се дали

не пропуснах шанса си и всеки път щом погледна в твоите очи

виждам неуспеха си, за грешките си чувствам разкаяние,

откакто се осъзнах съм в перманентно състояние на безкрайно отчаяние,

и се чудя колко още мога да задържа сълзите, заболяха ме очите,

колко още ще издържа без теб, как ще отминават дните?

Омръзна ми всяка секунда да е вечност, времето тече и остарявам,

от мисълта за това се изморявам, психически, физически се предавам,

лягам на леглото със възглавница в лицето и лежа със часове,

а тези часове се влачат като шибан охлюв, бавно стават векове,

мисълта за теб пронизва ме като с нажежен кинжал право в сърцето,

запазва ме жив само, за да усещам болката и превръща морето

от любов във лава, и животът става ад, и се давя,

искам тази болка да изчезне, да я забравя,

но не става, не мога мъката даже в алкохола да удавя,

на дъното съм вече и, за да се спася, нищо не мога да направя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тони Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Физиотерапиа

    За две ръце протегнати насреща,
    земята бих до края извървял.
    За две очи, като звезди горещи,
    за цялата си топлина бих дал.

    За две слова, от мене вдъхновени,
    най-хубавите думи бих редил.
    За две сълзи, изплакани за мене,
    аз всички океани бих изпил.

    Как малко исках аз - по зрънце само,
    по капка от далечен, чакан дъжд.
    А ти дойде наистина голяма
    и всичко ми донесе изведнъж.

    Донесе ми от ветрове заръка,
    пожари звездни, за да не тъжа,
    от мъка - песен, а от песен - мъка
    и аз не зная как ще издържа.
    Е.ЕФТИМОВ

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...