Когато бях (трета част)

ОТЧАЯН

Седя с наведена глава, не знам какво да правя, дали да те забравя,

или да се изправя, да се боря, грешките си да поправя,

грешка беше, че по-рано не го съзнах - обичам те повече от всичко на света,

ако не бях такъв тъпак, вече да съм с теб, прости ми глупостта.

Дали е вече късно, дали загубих те завинаги, чудя се дали

не пропуснах шанса си и всеки път щом погледна в твоите очи

виждам неуспеха си, за грешките си чувствам разкаяние,

откакто се осъзнах съм в перманентно състояние на безкрайно отчаяние,

и се чудя колко още мога да задържа сълзите, заболяха ме очите,

колко още ще издържа без теб, как ще отминават дните?

Омръзна ми всяка секунда да е вечност, времето тече и остарявам,

от мисълта за това се изморявам, психически, физически се предавам,

лягам на леглото със възглавница в лицето и лежа със часове,

а тези часове се влачат като шибан охлюв, бавно стават векове,

мисълта за теб пронизва ме като с нажежен кинжал право в сърцето,

запазва ме жив само, за да усещам болката и превръща морето

от любов във лава, и животът става ад, и се давя,

искам тази болка да изчезне, да я забравя,

но не става, не мога мъката даже в алкохола да удавя,

на дъното съм вече и, за да се спася, нищо не мога да направя...