ОТЧАЯН
Седя с наведена глава, не знам какво да правя, дали да те забравя,
или да се изправя, да се боря, грешките си да поправя,
грешка беше, че по-рано не го съзнах - обичам те повече от всичко на света,
ако не бях такъв тъпак, вече да съм с теб, прости ми глупостта.
Дали е вече късно, дали загубих те завинаги, чудя се дали
не пропуснах шанса си и всеки път щом погледна в твоите очи
виждам неуспеха си, за грешките си чувствам разкаяние,
откакто се осъзнах съм в перманентно състояние на безкрайно отчаяние,
и се чудя колко още мога да задържа сълзите, заболяха ме очите,
колко още ще издържа без теб, как ще отминават дните?
Омръзна ми всяка секунда да е вечност, времето тече и остарявам,
от мисълта за това се изморявам, психически, физически се предавам,
лягам на леглото със възглавница в лицето и лежа със часове,
а тези часове се влачат като шибан охлюв, бавно стават векове,
мисълта за теб пронизва ме като с нажежен кинжал право в сърцето,
запазва ме жив само, за да усещам болката и превръща морето
от любов във лава, и животът става ад, и се давя,
искам тази болка да изчезне, да я забравя,
но не става, не мога мъката даже в алкохола да удавя,
на дъното съм вече и, за да се спася, нищо не мога да направя...
© Тони Всички права запазени
За две ръце протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
за цялата си топлина бих дал.
За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.
Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде наистина голяма
и всичко ми донесе изведнъж.
Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка
и аз не зная как ще издържа.
Е.ЕФТИМОВ