NNY (Георги)
39 8
27 окт. 2011 г., 13:30

Когато думите летят като улучени войници 

  Поэзия » Белые стихи
544 0 3

Паля си

цигара

от цигара

и се чудя

дали да бръкна във контакта

толкова зле се чувствам

че ми е добре

сипвам още една

чаша бира

защото сънят ме предаде

отново

а ако заспя

пак ще сънувам

кошмари

Боже

какво стана с мен

бели стихове, опази

значи пак

нямам какво да кажа

само ми се ще

да изкрещя

чувствата си

малшанс

или пък не

Чудя се дали

да запаля още една

или да сипя

още една

 

унищожавам се

 

самоубиваме се любов

всяка нощ

държим се за ръце

и пръскаме мозък по стената

дай ми още кръв

дай ми още белези

дай ми още чувства

сетне ги зарови във двора

 

никога повече

няма да спя

защото зад клепачите ме чакаш

да ме обезкостиш

ако ме събудиш още веднъж

кълна се че ще скоча

 

още една сипвам

поредна паля и си мисля

че да бъркам във контакта ще е грешка

защото тая болка ми харесва

да си жив май по принцип

означава да имаш белези

но това си мисля

няма откъде да знам.

© Георги Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря.
  • Много харесах! Странно и същевременно много близко ми звучи, не смея да коментирам повече, но наистина много ми хареса!
  • Само не бягай , остави се... белезите ще ти покажат познанието /спасението/... Не се страхувай от болката...
    Браво за откровението!
Предложения
: ??:??