27.10.2011 г., 13:30

Когато думите летят като улучени войници

861 0 3

Паля си

цигара

от цигара

и се чудя

дали да бръкна във контакта

толкова зле се чувствам

че ми е добре

сипвам още една

чаша бира

защото сънят ме предаде

отново

а ако заспя

пак ще сънувам

кошмари

Боже

какво стана с мен

бели стихове, опази

значи пак

нямам какво да кажа

само ми се ще

да изкрещя

чувствата си

малшанс

или пък не

Чудя се дали

да запаля още една

или да сипя

още една

 

унищожавам се

 

самоубиваме се любов

всяка нощ

държим се за ръце

и пръскаме мозък по стената

дай ми още кръв

дай ми още белези

дай ми още чувства

сетне ги зарови във двора

 

никога повече

няма да спя

защото зад клепачите ме чакаш

да ме обезкостиш

ако ме събудиш още веднъж

кълна се че ще скоча

 

още една сипвам

поредна паля и си мисля

че да бъркам във контакта ще е грешка

защото тая болка ми харесва

да си жив май по принцип

означава да имаш белези

но това си мисля

няма откъде да знам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря.
  • Много харесах! Странно и същевременно много близко ми звучи, не смея да коментирам повече, но наистина много ми хареса!
  • Само не бягай , остави се... белезите ще ти покажат познанието /спасението/... Не се страхувай от болката...
    Браво за откровението!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...