1 июл. 2011 г., 19:43

Когато Ехото се провикне

822 0 6

Когато Ехото се провикне

(по Дина Лебедева и Виктор Евсеев)

По нашето тяло Възрастта ни все тича...
а ние пък вечно любим с Душата!
Душата щом млада е и ти си момиче -
къса полата, струна снагата!

Не вярвай на огледалото - вярвай на Чувството!
Сред китни поляни сплитай венчета!
Знай, че в смеха ти се крие изкуството
да ти бъдат в краката "побелели" момчета...

Стари са тези, що не любят, не чакат!
А да обичаш хич не е простичко!
Стари са тези, що не могат да плачат...
Паяжината знае ли цената на Росното?!

Ти вече не искаш обич домашна...
Търсиш все страстното, първо вълнение...
Колко е тъжно в албума... и прашно...
Новата обич е Светото Спасение!

Любовта е нашата победа над Егото!
Любовта е нашата днешна утеха!
Любовта е нашата Вяра последна
и - щом си отиде - провиква се Ехото...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Казват, че на бащите най-много им се свидели щерките...!А ти ,не ревнувай толкова!Много щастие от сърце и на зелените и на побелелите!
  • Всичко съм очаквал, ама за едно лято да стана и свекър и тъст не бях...
    Благодаря ви!
    Зем.
  • ...Паяжината знае ли цената на Росното?!...
    Толкова мъдър и силен стих,същевременно млад и очакващ, очароващ с волята си живот...
    Честито за дъщеря ти!
  • +++++,,Стари са тези, що не могат да плачат...''
    Честито за дъщеря ти!
  • Истинни са щото...
    Абе дъщеря ми току -що ми съобщи че ще се жени!
    Ами това е.
    Едно "побеляло" момче.
    Зем.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...