1 июл. 2011 г., 19:43

Когато Ехото се провикне 

  Поэзия » Любовная
615 0 6

Когато Ехото се провикне

(по Дина Лебедева и Виктор Евсеев)

По нашето тяло Възрастта ни все тича...
а ние пък вечно любим с Душата!
Душата щом млада е и ти си момиче -
къса полата, струна снагата!

Не вярвай на огледалото - вярвай на Чувството!
Сред китни поляни сплитай венчета!
Знай, че в смеха ти се крие изкуството
да ти бъдат в краката "побелели" момчета...

Стари са тези, що не любят, не чакат!
А да обичаш хич не е простичко!
Стари са тези, що не могат да плачат...
Паяжината знае ли цената на Росното?!

Ти вече не искаш обич домашна...
Търсиш все страстното, първо вълнение...
Колко е тъжно в албума... и прашно...
Новата обич е Светото Спасение!

Любовта е нашата победа над Егото!
Любовта е нашата днешна утеха!
Любовта е нашата Вяра последна
и - щом си отиде - провиква се Ехото...

 

 

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Казват, че на бащите най-много им се свидели щерките...!А ти ,не ревнувай толкова!Много щастие от сърце и на зелените и на побелелите!
  • Всичко съм очаквал, ама за едно лято да стана и свекър и тъст не бях...
    Благодаря ви!
    Зем.
  • ...Паяжината знае ли цената на Росното?!...
    Толкова мъдър и силен стих,същевременно млад и очакващ, очароващ с волята си живот...
    Честито за дъщеря ти!
  • +++++,,Стари са тези, що не могат да плачат...''
    Честито за дъщеря ти!
  • Истинни са щото...
    Абе дъщеря ми току -що ми съобщи че ще се жени!
    Ами това е.
    Едно "побеляло" момче.
    Зем.
  • Ах, колко истинни са тези стихове...
Предложения
: ??:??