Когато Ехото се провикне

(по Дина Лебедева и Виктор Евсеев)

По нашето тяло Възрастта ни все тича...
а ние пък вечно любим с Душата!
Душата щом млада е и ти си момиче -
къса полата, струна снагата!

Не вярвай на огледалото - вярвай на Чувството!
Сред китни поляни сплитай венчета!
Знай, че в смеха ти се крие изкуството
да ти бъдат в краката "побелели" момчета...

Стари са тези, що не любят, не чакат!
А да обичаш хич не е простичко!
Стари са тези, що не могат да плачат...
Паяжината знае ли цената на Росното?!

Ти вече не искаш обич домашна...
Търсиш все страстното, първо вълнение...
Колко е тъжно в албума... и прашно...
Новата обич е Светото Спасение!

Любовта е нашата победа над Егото!
Любовта е нашата днешна утеха!
Любовта е нашата Вяра последна
и - щом си отиде - провиква се Ехото...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Melany71 (Светла)

2011-07-07T13:49:27+03:00

Казват, че на бащите най-много им се свидели щерките...!А ти ,не ревнувай толкова!Много щастие от сърце и на зелените и на побелелите!
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

2011-07-01T22:04:37+03:00

Всичко съм очаквал, ама за едно лято да стана и свекър и тъст не бях...
Благодаря ви!
Зем.
Valens (Валентина Лозова)

2011-07-01T21:00:53+03:00

...Паяжината знае ли цената на Росното?!...
Толкова мъдър и силен стих,същевременно млад и очакващ, очароващ с волята си живот...
Честито за дъщеря ти!
elenasim1 (Елeна)

2011-07-01T20:19:45+03:00

+++++,,Стари са тези, що не могат да плачат...''
Честито за дъщеря ти!
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

2011-07-01T20:14:55+03:00

Истинни са щото...
Абе дъщеря ми току -що ми съобщи че ще се жени!
Ами това е.
Едно "побеляло" момче.
Зем.
Katriona (Кети Рашева)

2011-07-01T19:57:55+03:00

Ах, колко истинни са тези стихове...