Когато хулите...
Понякога тъй лични са нещата
и тъй боли, когато ги петните.
Ако не можете да ми простите,
не може ли поне да замълчите.
Не влизам в храма, както се страхувате.
Пред прага му навярно ще остана.
Едва ли ще се кланям с ваште истини.
И да общувам с ваште богове не бих желала.
Дори и храм навярно ми не трябва,
за да постигна с себе си хармония.
Единствено ми трябва тишината
да чуя мойте чувства във агония.
А иначе ми стига свободата,
че си оставам тука неизвестна
и мога да оплача всички истини,
които вий замервате с насмешка.
Защото ако кажете, че знаете
Върховната и най-велика Истина,
готова съм във храма с вас да вляза
и сам-сама на кръста да увисна!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
