670301 (Павлина Гатева)
1387 361
30 abr 2009, 17:51

Когато хулите... 

  Poesía » Otra
1166 0 15

Понякога тъй лични са нещата
и тъй боли, когато ги петните.
Ако не можете да ми простите,
не може ли поне да замълчите.

Не влизам в храма, както се страхувате.
Пред прага му навярно ще остана.
Едва ли ще се кланям с ваште истини.
И да общувам с ваште богове не бих желала.

Дори и храм навярно ми не трябва,
за да постигна с себе си хармония.
Единствено ми трябва тишината
да чуя мойте чувства във агония.

А иначе ми стига свободата,
че си оставам тука неизвестна
и мога да оплача всички истини,
които вий замервате с насмешка.

Защото ако кажете, че знаете
Върховната и най-велика Истина,
готова съм във храма с вас да вляза
и сам-сама на кръста да увисна!

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??