vesence (Веселина Ашминова)
6 0
9 июл. 2007 г., 10:15

Когато любим човек те напуска... 

  Поэзия
5503 0 4
Силна болка изпълва празна душа,
къса сърцето, то тъне в тъма.
С надежди разбити и с нескрита тъга,
разбираш - човек си отива.

До вчера той беше със теб,
споделяше твойта съдба,
но днес човекът сякаш изчезна,
загуби се в потока на вечността.

Питам се, защо винаги така се получава -
защо красотата за малко остава?
Защо тя така те привлича,
а веднага щом я имаш, от теб се отрича?

Кой е магьосникът, носещ любов,
кой е човекът, носещ светли кръгозори и благослов?
Защо си тъй внезапно изоставен
и в сянка на самота тънеш забравен?...

Един човек си отива, просто човек,
а как изведнъж е тъй значен, тъй важен за теб?!
Светът, до скоро огромен, сякаш се срива,
сърцето бавно и пагубно умира...

© Веселина Ашминова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • понякога става и така...но ти не тъжи...
    когато Господ затваря една врата, отваря друга
    по хубава, по истинска...с обич, мила Веселина.
  • Личи си се много емоционална...харесват ми стиховете ти....продължавай все така да изразяваш чувствата си....
  • Изключителен стих,много ми хареса. Има страшно много чувства вложени в него и си личи, че всяка една дума излиза от сърцето ти!
  • Поздрав,Веси!
    Не оставяй сърцето да умира!
    Спаси и съхрани го!
    То е чувство и смисъл-живота ни да е красив!
    Не се отчайвай!
Предложения
: ??:??