Когато любим човек те напуска...
Силна болка изпълва празна душа,
къса сърцето, то тъне в тъма.
С надежди разбити и с нескрита тъга,
разбираш - човек си отива.
До вчера той беше със теб,
споделяше твойта съдба,
но днес човекът сякаш изчезна,
загуби се в потока на вечността.
Питам се, защо винаги така се получава -
защо красотата за малко остава?
Защо тя така те привлича,
а веднага щом я имаш, от теб се отрича?
Кой е магьосникът, носещ любов,
кой е човекът, носещ светли кръгозори и благослов?
Защо си тъй внезапно изоставен
и в сянка на самота тънеш забравен?...
Един човек си отива, просто човек,
а как изведнъж е тъй значен, тъй важен за теб?!
Светът, до скоро огромен, сякаш се срива,
сърцето бавно и пагубно умира...
къса сърцето, то тъне в тъма.
С надежди разбити и с нескрита тъга,
разбираш - човек си отива.
До вчера той беше със теб,
споделяше твойта съдба,
но днес човекът сякаш изчезна,
загуби се в потока на вечността.
Питам се, защо винаги така се получава -
защо красотата за малко остава?
Защо тя така те привлича,
а веднага щом я имаш, от теб се отрича?
Кой е магьосникът, носещ любов,
кой е човекът, носещ светли кръгозори и благослов?
Защо си тъй внезапно изоставен
и в сянка на самота тънеш забравен?...
Един човек си отива, просто човек,
а как изведнъж е тъй значен, тъй важен за теб?!
Светът, до скоро огромен, сякаш се срива,
сърцето бавно и пагубно умира...
© Веселина Ашминова All rights reserved.
