Когато любовта си отиде
и стъпките безвъзвратно умрат,
а вятърът разнесе пепелта
от вече угасналото огнище,
какво ти остава освен празнота?
Когато любовта си отиде
и слънцето грее по навик,
цветята цъфтят, но за други,
за други красив е светът.
Когато любовта си отиде,
обръщаш се с болка назад,
пресъхнали съ̀лзи сухи солят,
пропуснати нощи безсънни болят,
изстрадани думи премисляш,
изгубени чувства пречувстваш,
а как ти се иска да има отново
някъде някой, където с любов
да се връщаш...
© П Антонова Все права защищены
Благодаря!