Когато ме гризе колебанието

27 февр. 2010 г., 21:16

Поэзия » Любовная

762 0 4

Юлето & Канибал & Гост

- Отдавна искам нещо да ти кажа,

то се промушва в белите ми нощи,

изхвърлям го сърдито на паважа,

но то се връща... пак, и пак, и още.

- Кажи го де, недей страха събужда.

Усещам аз - от нещо тихо страдаш.

Какво ли би могло да те възбужда,

каква е тази твоя причудлива клада?

- Горя безсънен вече – фаза цяла,

завихриха ме пръсти октоподни,

преди напълно мен да си изяла,

цвета да бъда – на дръвчета плодни.

- Е, тъй да бъде - ами просто аз съм влюбен,

и мойта мъка адски изумрудена,

дълбае в мен и гадно ме измъчва.

Проблемът е - в коя от двете всъщност.

- Къде проблем видя, любов щом даваш,

приемам те - мъж рядко се отдава.

Но не по нета - искам те наяве,

че пулсът ми застина в бяла права.

-Събуждам се и после пак заспивам,

на вятъра крилете си размахвам,

от мелниците пий по глътка вино,

че с вино - не. Те пълни са със макове...