27.02.2010 г., 21:16 ч.

Когато ме гризе колебанието 

  Поезия » Любовна
665 0 4

 

                          Юлето & Канибал & Гост

 

 

- Отдавна искам нещо да ти кажа,

 то се промушва в белите ми нощи,

 изхвърлям го сърдито на паважа,

 но то се връща... пак, и пак, и още.

 

- Кажи го де, недей страха събужда.

Усещам аз - от нещо тихо страдаш.

Какво ли би могло да те възбужда,

каква е тази твоя причудлива клада?

 

- Горя безсънен вече – фаза цяла,

завихриха ме пръсти октоподни,

преди напълно мен да си изяла,

цвета да бъда – на дръвчета плодни.

 

- Е, тъй да бъде - ами просто аз съм влюбен,

и мойта мъка адски изумрудена,

дълбае в мен и гадно ме измъчва.

Проблемът е - в коя от двете всъщност.

 

- Къде проблем видя, любов щом даваш,

приемам те - мъж рядко се отдава.

Но не по нета - искам те наяве,

че пулсът ми застина в бяла права.

 

 -Събуждам се и  после пак заспивам,

на вятъра крилете си размахвам,

от мелниците пий по глътка вино,

че с вино - не. Те пълни  са със макове...

© Юлиана Асенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??