Когато ме гризе колебанието
Юлето & Канибал & Гост
- Отдавна искам нещо да ти кажа,
то се промушва в белите ми нощи,
изхвърлям го сърдито на паважа,
но то се връща... пак, и пак, и още.
- Кажи го де, недей страха събужда.
Усещам аз - от нещо тихо страдаш.
Какво ли би могло да те възбужда,
каква е тази твоя причудлива клада?
- Горя безсънен вече – фаза цяла,
завихриха ме пръсти октоподни,
преди напълно мен да си изяла,
цвета да бъда – на дръвчета плодни.
- Е, тъй да бъде - ами просто аз съм влюбен,
и мойта мъка адски изумрудена,
дълбае в мен и гадно ме измъчва.
Проблемът е - в коя от двете всъщност.
- Къде проблем видя, любов щом даваш,
приемам те - мъж рядко се отдава.
Но не по нета - искам те наяве,
че пулсът ми застина в бяла права.
-Събуждам се и после пак заспивам,
на вятъра крилете си размахвам,
от мелниците пий по глътка вино,
че с вино - не. Те пълни са със макове...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлиана Асенова Всички права запазени
