Feb 27, 2010, 9:16 PM

Когато ме гризе колебанието 

  Poetry » Love
763 0 4

 

                          Юлето & Канибал & Гост

 

 

- Отдавна искам нещо да ти кажа,

 то се промушва в белите ми нощи,

 изхвърлям го сърдито на паважа,

 но то се връща... пак, и пак, и още.

 

- Кажи го де, недей страха събужда.

Усещам аз - от нещо тихо страдаш.

Какво ли би могло да те възбужда,

каква е тази твоя причудлива клада?

 

- Горя безсънен вече – фаза цяла,

завихриха ме пръсти октоподни,

преди напълно мен да си изяла,

цвета да бъда – на дръвчета плодни.

 

- Е, тъй да бъде - ами просто аз съм влюбен,

и мойта мъка адски изумрудена,

дълбае в мен и гадно ме измъчва.

Проблемът е - в коя от двете всъщност.

 

- Къде проблем видя, любов щом даваш,

приемам те - мъж рядко се отдава.

Но не по нета - искам те наяве,

че пулсът ми застина в бяла права.

 

 -Събуждам се и  после пак заспивам,

на вятъра крилете си размахвам,

от мелниците пий по глътка вино,

че с вино - не. Те пълни  са със макове...

© Юлиана Асенова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??