18 мая 2013 г., 19:41

Когато ми казваш, че ме обичаш

1.1K 0 2

Когато ми казваш, че ме обичаш,

искам времето завинаги да спре

и потъвам в твоя поглед - разсъбличащ,

като вълна на разбушувано море.

 

Разбила се във ненаситните ти ласки,

укротена в кръговрата споделен,

в еуфорията от светлинни краски,

на хиляди частици раздробен.

 

И те прегръщам изтощена и сънлива,

притискам се до твоето сърце

и плача, може би защото съм щастлива,

свидетел ми е звездното небе.

 

Луна в далечината се съблича,

дошла е пак от мислите ни да краде.

Защо ли влюбените тайничко привлича,

в мечтание отново да ги събере?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...