18 мая 2013 г., 19:41

Когато ми казваш, че ме обичаш

1.1K 0 2

Когато ми казваш, че ме обичаш,

искам времето завинаги да спре

и потъвам в твоя поглед - разсъбличащ,

като вълна на разбушувано море.

 

Разбила се във ненаситните ти ласки,

укротена в кръговрата споделен,

в еуфорията от светлинни краски,

на хиляди частици раздробен.

 

И те прегръщам изтощена и сънлива,

притискам се до твоето сърце

и плача, може би защото съм щастлива,

свидетел ми е звездното небе.

 

Луна в далечината се съблича,

дошла е пак от мислите ни да краде.

Защо ли влюбените тайничко привлича,

в мечтание отново да ги събере?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...