May 18, 2013, 7:41 PM

Когато ми казваш, че ме обичаш

  Poetry » Love
1.1K 0 2

Когато ми казваш, че ме обичаш,

искам времето завинаги да спре

и потъвам в твоя поглед - разсъбличащ,

като вълна на разбушувано море.

 

Разбила се във ненаситните ти ласки,

укротена в кръговрата споделен,

в еуфорията от светлинни краски,

на хиляди частици раздробен.

 

И те прегръщам изтощена и сънлива,

притискам се до твоето сърце

и плача, може би защото съм щастлива,

свидетел ми е звездното небе.

 

Луна в далечината се съблича,

дошла е пак от мислите ни да краде.

Защо ли влюбените тайничко привлича,

в мечтание отново да ги събере?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...