Когато ми казваш, че ме обичаш,
искам времето завинаги да спре
и потъвам в твоя поглед - разсъбличащ,
като вълна на разбушувано море.
Разбила се във ненаситните ти ласки,
укротена в кръговрата споделен,
в еуфорията от светлинни краски,
на хиляди частици раздробен.
И те прегръщам изтощена и сънлива,
притискам се до твоето сърце
и плача, може би защото съм щастлива,
свидетел ми е звездното небе.
Луна в далечината се съблича,
дошла е пак от мислите ни да краде.
Защо ли влюбените тайничко привлича,
в мечтание отново да ги събере?
© Росица Димова Todos los derechos reservados