18 may 2013, 19:41

Когато ми казваш, че ме обичаш

1.1K 0 2

Когато ми казваш, че ме обичаш,

искам времето завинаги да спре

и потъвам в твоя поглед - разсъбличащ,

като вълна на разбушувано море.

 

Разбила се във ненаситните ти ласки,

укротена в кръговрата споделен,

в еуфорията от светлинни краски,

на хиляди частици раздробен.

 

И те прегръщам изтощена и сънлива,

притискам се до твоето сърце

и плача, може би защото съм щастлива,

свидетел ми е звездното небе.

 

Луна в далечината се съблича,

дошла е пак от мислите ни да краде.

Защо ли влюбените тайничко привлича,

в мечтание отново да ги събере?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...