18.05.2013 г., 19:41

Когато ми казваш, че ме обичаш

1.1K 0 2

Когато ми казваш, че ме обичаш,

искам времето завинаги да спре

и потъвам в твоя поглед - разсъбличащ,

като вълна на разбушувано море.

 

Разбила се във ненаситните ти ласки,

укротена в кръговрата споделен,

в еуфорията от светлинни краски,

на хиляди частици раздробен.

 

И те прегръщам изтощена и сънлива,

притискам се до твоето сърце

и плача, може би защото съм щастлива,

свидетел ми е звездното небе.

 

Луна в далечината се съблича,

дошла е пак от мислите ни да краде.

Защо ли влюбените тайничко привлича,

в мечтание отново да ги събере?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...