5 окт. 2015 г., 11:03

Когато много дълго

1.2K 0 6

 

 

КОГАТО МНОГО ДЪЛГО

 

Когато много дълго бил си жаден

не можеш жаждата да утолиш...

Дори да ти предложат океана

в солта по-жаден само ще гориш!

 

Когато много дълго бил си гладен

не вярваш, че на ситият до теб

сърцето ще отсъди сред блюдата

доколко нужен хляб да ти даде!

 

Когато много пъти бил си лъган

не искаш даже сянка на любов

с отровна влага на целувка дълга

да те прегръща като смърт с покров!

ДТ©

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разтърсващо, истинско, до болка познато!!! Поздравления за стихчето!
  • Съжалявам, че с голямо закъснение откривам тази поезия - проникновена и лирична е най-точната характеристика, поне за мен. Но при сайт наброяващ 90000 членове пропуските са неизбежни. Финалът на стихотворението е разтърсващ и като естетика на изказа и като вярност на констатацията. Но този финал е мотивиран от встъпителния куплет - цяла философия на жаждата, изказана само в 4 реда. А свързващото звено - вторият куплет, придобива библейско звучене, съотнасяйки мислите към хляба. Възхитен съм от творбата и те поздравявам за написаното, Даниела!
  • Dimitrov67 (Валери Димитров):Не обичам да водя лични спорове, още повече че това е изкуство! И изобщо нямах предвид Вас в коментара си, дори Вашият коментар въобще не е обиден за мен! Всички искаме красота, сбъдната любов и взаимност, но и всички ни боли, когато не ги срещаме навреме! Това е всичко!
  • Благодаря, cvqt! Повечето "критици" обаче съдят съдържанието, което не им изнася и прехвърлят оценката си повърхностно върху качестата на стиха и автора! Благодаря много!
  • "Когато много пъти бил си лъган
    не искаш даже сянка на любов..."

    Истини житейски!!!

    Прекрасен стих! Поздрави, Nejnostt!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...